Кръвен тест точно диагностицира болестта на Алцхаймер в 90% от случаите, установява проучване

Учените са създали още един огромен прогрес към дълго търсената цел за диагностициране на заболяването на Алцхаймер с елементарен кръвен тест. В неделя екип от откриватели заяви, че кръвният тест е доста по-точен от интерпретацията на лекарите на когнитивните проби и компютърната томография при сигнализиране на положението.

Проучването, оповестено Неделя в списание JAMA откри, че към 90 % от времето кръвният тест вярно разпознава дали пациентите с проблеми с паметта имат Алцхаймер. Специалистите по деменция, употребяващи общоприети способи, които не включват скъпи PET сканирания или инвазивни гръбначни пункции, са били точни в 73 % от времето, до момента в който лекарите от първичната здравна помощ, употребяващи тези способи, са правили единствено в 61 % от времето.

„ Не доста от дълго време измерването на патология в мозъка на жив човек се смяташе за просто невероятно “, сподели доктор Джейсън Карлауиш, съдиректор на Penn Memory Center в Университета на Пенсилвания, който не взе участие в проучването. „ Това изследване способства за революцията, настъпила в нашата дарба да измерваме какво се случва в мозъка на живите хора. “

Резултатите са показани в неделя в Асоциацията на Алцхаймер Международната конференция във Филаделфия са последният крайъгълен камък в търсенето на налични и налични способи за диагностициране на Алцхаймер, заболяване, което визира близо седем милиона американци и над 32 милиона души по света. Медицински специалисти споделят, че констатациите приближават полето до ден, когато хората могат да получат рутинни кръвни проби за когнитивно увреждане като част от прегледите за първична здравна помощ, сходно на метода, по който получават проби за холестерол.

Leqembi и Kisunla, които нападат амилоид, кръвните проби също могат да оказват помощ за идентифицирането на пациенти, които дават отговор на изискванията за медикаментите: тези в леки стадии на болестта, които имат амилоид в мозъка си. За такива пациенти медикаментите могат умерено да забавят когнитивния спад, само че също по този начин носят опасности от отичане и кървене в мозъка.

съпоставяне на разнообразни кръвни проби за Алцхаймер, които също ще бъдат показани на конференцията на Асоциацията на Алцхаймер. Тау е по-тясно обвързван с когнитивния спад, в сравнение с амилоида, а тау заплитанията се образуват по-късно от амилоидните плаки при пациенти с Алцхаймер. Тестът в изследването също наблюдава амилоид.

Тестове като този са налични в Съединените щати за потребление от лекари, а не от консуматори. Миналата година тест, който мери единствено амилоид, беше пуснат на пазара непосредствено на потребителите, което породи опасения измежду специалистите по заболяването на Алцхаймер, които считат, че до момента в който не са налични превантивни лекувания, лекарите би трябвало да решат кой дава отговор на изискванията за такива проби. Оттогава компанията е спряла да продава теста на потребителите.

Проучването включва към 1200 пациенти с леки проблеми с паметта. Около 500 от тях са посетили първоначални лекари; останалите са потърсили профилирана помощ в клиники за памет. Д-р Себастиан Палмквист, доцент по неврология в университета в Лунд, който управлява изследването с доктор Хансон, сподели, че първо на към 300 пациенти във всяка група е даден кръвен тест и резултатите са съпоставени с гръбначни кранове или PET сканиране.

След това откривателите желаеха да видят по какъв начин кръвният тест се съпоставя с преценката на лекарите, откакто приложиха когнитивни проби и компютърна томография.

" Започнахме да питаме както лекарите по първична здравна помощ, по този начин и нашите лични експерти по деменция: След общоприетата оценка смятате ли, че вашият пациент има заболяването на Алцхаймер? " Д-р Палмквист сподели.

При оценките на към 200 пациенти лекарите от първичната здравна помощ, които са считали, че пациентите имат Алцхаймер, са бъркали в 36 % от случаите. И когато са считали, че пациентите нямат Алцхаймер, са бъркали в 41 % от случаите. Специалистите по паметта, които оцениха към 400 пациенти, се оправиха малко по-добре - грешаха в 25 % от случаите, когато смятаха, че пациентите имат Алцхаймер, и в 29 % от случаите, когато смятаха, че пациентите нямат. Кръвният тест е неверен единствено в към 10 % от времето.

Точността на кръвния тест е най-висока при пациенти, които към този момент са прогресирали до деменция, и е малко по-ниска при пациенти в етап преди деменция, наименуван леко когнитивно увреждане, сподели доктор Палмквист.

Не беше доста тъкмо с най-ранния етап, наименуван индивидуален когнитивен спад, когато пациентите стартират да възприемат своите паметта да се провали. Д-р Хансън сподели, че по-ниската акуратност евентуално е зародила, тъй като доста хора със индивидуален когнитивен спад не се оказват заболели от Алцхаймер. и са имали по-малко години обучение от тези, които са посещавали експерти по памет. Пациентите в първичната здравна помощ също са по-склонни да имат други медицински положения, като диабет и сърдечно-съдови болести. Експертите споделиха, че е значимо, че кръвният тест се показва добре при хора с такива положения, изключително пациенти с бъбречно заболяване, което може да аргументи високи равнища на ptau-217, които не са свързани с заболяването на Алцхаймер.

Едно оставащо затруднение, споделиха доктор Боксер и доктор Карлауиш, е анализът на кръвния тест да бъде елементарно интегриран в болнични лабораторни системи, вместо да изисква външни лаборатории. Надеждата, споделиха те, е, че в случай че лекарите от първичната здравна помощ вероятно могат да употребяват тези проби, това ще усили достъпа до скрининг, изключително за хора от расови и етнически малцинства и общности с ниски приходи и селски общности.